изхайтел съм

Речник на българския език

1. изхайтел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изхайтел съм е производна форма на изхайтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).