изхайтело си

Речник на българския език

1. изхайтело си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изхайтело си е производна форма на изхайтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).