изхайтело

Речник на българския език

1. изхайтело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхайтело е производна форма на изхайтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхайтело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изхайтело е производна форма на изхайтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).