изхайтели

Речник на българския език

1. изхайтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изхайтели е производна форма на изхайтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхайтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изхайтели е производна форма на изхайтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).