изхайтела е

Речник на българския език

1. изхайтела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхайтела е е производна форма на изхайтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).