изхайтела
1.
изхайтела —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
изхайтела
е производна форма
на изхайтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
изхайтела —
мин. деят. несв. прич. ж. р.
изхайтела
е производна форма
на изхайтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).