изхайтела

Речник на българския език

1. изхайтела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхайтела е производна форма на изхайтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхайтела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изхайтела е производна форма на изхайтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).