изхайтел

Речник на българския език

1. изхайтел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхайтел е производна форма на изхайтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхайтел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхайтел е производна форма на изхайтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).