изхайтел
1.
изхайтел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изхайтел
е производна форма
на изхайтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изхайтел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
изхайтел
е производна форма
на изхайтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).