изхайтвал

Речник на българския език

1. изхайтвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхайтвал е производна форма на изхайтвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхайтвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхайтвал е производна форма на изхайтвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изхайтвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изхайтвал е производна форма на изхайтвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изхайтвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изхайтвал е производна форма на изхайтвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).