изхайманил си

Речник на българския език

1. изхайманил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхайманил си е производна форма на изхайманя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изхайманил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхайманил си е производна форма на изхайманя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).