изхайманило съм

Речник на българския език

1. изхайманило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изхайманило съм е производна форма на изхайманя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхайманило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изхайманило съм е производна форма на изхайманя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).