изхайманило

Речник на българския език

1. изхайманило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изхайманило е производна форма на изхайманя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изхайманило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изхайманило е производна форма на изхайманя (мин. деят. св. прич. ср. р.).