изхайманили

Речник на българския език

1. изхайманили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изхайманили е производна форма на изхайманя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхайманили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изхайманили е производна форма на изхайманя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).