изхайманил

Речник на българския език

1. изхайманил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изхайманил е производна форма на изхайманя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изхайманил — мин. деят. св. прич. м. р.

изхайманил е производна форма на изхайманя (мин. деят. св. прич. м. р.).