изхайманил
1.
изхайманил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изхайманил
е производна форма
на изхайманя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изхайманил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изхайманил
е производна форма
на изхайманя (мин. деят. св. прич. м. р.).