изхаймани

Речник на българския език

1. изхаймани — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изхаймани е производна форма на изхайманя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изхаймани — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изхаймани е производна форма на изхайманя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изхаймани — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изхаймани е производна форма на изхайманя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изхаймани — повелително наклонение, ед. ч.

изхаймани е производна форма на изхайманя (повелително наклонение, ед. ч.).