изхабил си

Речник на българския език

1. изхабил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхабил си е производна форма на изхабя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изхабил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изхабил си е производна форма на изхабя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).