изхабили

Речник на българския език

1. изхабили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изхабили е производна форма на изхабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изхабили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изхабили е производна форма на изхабя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).