изхабила е

Речник на българския език

1. изхабила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхабила е е производна форма на изхабя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изхабила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изхабила е е производна форма на изхабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).