изхаби

Речник на българския език

1. изхаби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изхаби е производна форма на изхабя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изхаби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изхаби е производна форма на изхабя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изхаби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изхаби е производна форма на изхабя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изхаби — повелително наклонение, ед. ч.

изхаби е производна форма на изхабя (повелително наклонение, ед. ч.).