изфъфлял съм

Речник на българския език

1. изфъфлял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изфъфлял съм е производна форма на изфъфлям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изфъфлял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изфъфлял съм е производна форма на изфъфлям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изфъфлял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изфъфлял съм е производна форма на изфъфлям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).