изфъфлял си

Речник на българския език

1. изфъфлял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изфъфлял си е производна форма на изфъфлям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изфъфлял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изфъфлял си е производна форма на изфъфлям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изфъфлял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изфъфлял си е производна форма на изфъфлям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).