изфъфляло е

Речник на българския език

1. изфъфляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изфъфляло е е производна форма на изфъфлям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изфъфляло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изфъфляло е е производна форма на изфъфлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изфъфляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изфъфляло е е производна форма на изфъфлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).