изфъфлял

Речник на българския език

1. изфъфлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изфъфлял е производна форма на изфъфлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изфъфлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изфъфлял е производна форма на изфъфлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изфъфлял — мин. деят. св. прич. м. р.

изфъфлял е производна форма на изфъфлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изфъфлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изфъфлял е производна форма на изфъфлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).