изфъфлил е

Речник на българския език

1. изфъфлил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изфъфлил е е производна форма на изфъфля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изфъфлил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изфъфлил е е производна форма на изфъфля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).