изфъфлило съм

Речник на българския език

1. изфъфлило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изфъфлило съм е производна форма на изфъфля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изфъфлило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изфъфлило съм е производна форма на изфъфля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).