изфъфлило е

Речник на българския език

1. изфъфлило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изфъфлило е е производна форма на изфъфля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изфъфлило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изфъфлило е е производна форма на изфъфля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).