изфъфлила си

Речник на българския език

1. изфъфлила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изфъфлила си е производна форма на изфъфля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. изфъфлила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

изфъфлила си е производна форма на изфъфля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).