изфъфлила е

Речник на българския език

1. изфъфлила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изфъфлила е е производна форма на изфъфля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изфъфлила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изфъфлила е е производна форма на изфъфля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).