изфъфлила

Речник на българския език

1. изфъфлила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изфъфлила е производна форма на изфъфля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изфъфлила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изфъфлила е производна форма на изфъфля (мин. деят. св. прич. ж. р.).