изфъфлел съм

Речник на българския език

1. изфъфлел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изфъфлел съм е производна форма на изфъфля (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).