изфъфлело

Речник на българския език

1. изфъфлело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изфъфлело е производна форма на изфъфля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изфъфлело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изфъфлело е производна форма на изфъфля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).