изфъфлели

Речник на българския език

1. изфъфлели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изфъфлели е производна форма на изфъфля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изфъфлели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изфъфлели е производна форма на изфъфля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).