изфучаха

Речник на българския език

1. изфучаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изфучаха е производна форма на изфуча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изфучаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изфучаха е производна форма на изфуча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).