изфучал е

Речник на българския език

1. изфучал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изфучал е е производна форма на изфуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изфучал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изфучал е е производна форма на изфуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изфучал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изфучал е е производна форма на изфуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).