изфучало е

Речник на българския език

1. изфучало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изфучало е е производна форма на изфуча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изфучало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изфучало е е производна форма на изфуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изфучало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изфучало е е производна форма на изфуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).