изфучало

Речник на българския език

1. изфучало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изфучало е производна форма на изфуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изфучало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изфучало е производна форма на изфуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изфучало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изфучало е производна форма на изфуча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изфучало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изфучало е производна форма на изфуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).