изфучали

Речник на българския език

1. изфучали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изфучали е производна форма на изфуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изфучали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изфучали е производна форма на изфуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изфучали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изфучали е производна форма на изфуча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изфучали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изфучали е производна форма на изфуча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).