изфучала

Речник на българския език

1. изфучала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изфучала е производна форма на изфуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изфучала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изфучала е производна форма на изфуча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изфучала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изфучала е производна форма на изфуча (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изфучала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изфучала е производна форма на изфуча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).