изфуквала

Речник на българския език

1. изфуквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изфуквала е производна форма на изфуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изфуквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изфуквала е производна форма на изфуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изфуквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изфуквала е производна форма на изфуквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изфуквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изфуквала е производна форма на изфуквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).