изфалшивило

Речник на българския език

1. изфалшивило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изфалшивило е производна форма на изфалшивя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изфалшивило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изфалшивило е производна форма на изфалшивя (мин. деят. св. прич. ср. р.).