изфалшивил

Речник на българския език

1. изфалшивил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изфалшивил е производна форма на изфалшивя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изфалшивил — мин. деят. св. прич. м. р.

изфалшивил е производна форма на изфалшивя (мин. деят. св. прич. м. р.).