изфалшивел

Речник на българския език

1. изфалшивел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изфалшивел е производна форма на изфалшивя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изфалшивел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изфалшивел е производна форма на изфалшивя (мин. деят. несв. прич. м. р.).