изумявал си

Речник на българския език

1. изумявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изумявал си е производна форма на изумявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изумявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изумявал си е производна форма на изумявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изумявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изумявал си е производна форма на изумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).