изумявал е

Речник на българския език

1. изумявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изумявал е е производна форма на изумявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изумявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изумявал е е производна форма на изумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изумявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изумявал е е производна форма на изумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).