изумявало съм

Речник на българския език

1. изумявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изумявало съм е производна форма на изумявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изумявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изумявало съм е производна форма на изумявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. изумявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изумявало съм е производна форма на изумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).