изумявало си

Речник на българския език

1. изумявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изумявало си е производна форма на изумявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изумявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изумявало си е производна форма на изумявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изумявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изумявало си е производна форма на изумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).