изумявали

Речник на българския език

1. изумявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изумявали е производна форма на изумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изумявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изумявали е производна форма на изумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изумявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изумявали е производна форма на изумявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изумявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изумявали е производна форма на изумявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).