изумявала съм

Речник на българския език

1. изумявала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изумявала съм е производна форма на изумявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. изумявала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изумявала съм е производна форма на изумявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. изумявала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изумявала съм е производна форма на изумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).