изумеело

Речник на българския език

1. изумеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изумеело е производна форма на изумея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изумеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изумеело е производна форма на изумея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).