изумеели

Речник на българския език

1. изумеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изумеели е производна форма на изумея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изумеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изумеели е производна форма на изумея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).