изул съм

Речник на българския език

1. изул съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изул съм е производна форма на изуя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изул съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изул съм е производна форма на изуя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).